A ma femme....

На моята съпруга

Шарл Азнавур

Когато палешника на сезоните,

По лицата и челата ни

Изоре дълбоките бразди

На бръчките;

Когато децата ни пораснат

И напуснат гнездото,

Оставяйки сърцата ни отмалели

И пусти;

Когато жестовете ни станат по-плавни

И видим времето как минава

С поглед странен, но

Ясен;

Когато вече няма да имаме бъдеще,

Ще разбъркаме спомените си

Една земя, която никога не ще бъде

Суха;

Когато с бавни и несигурни стъпки

Се разхождаме из градините,

Които също като челата ни са покрити

Със слана;

Когато с цената на хиляди усилия

Все още ще търсим начин

Да умъртвим вече мъртвото време,

За да живеем;

Когато не ще бъдем друго освен

Две сърца слети, но без посока;

Ще отворим със съжаление

Книгата;

Която в нишката на годините,

Писахме върху страниците на времето;

Но в която ще липсва една дума:

Следва…

Когато накрая животът ни стигне края на пътуването;

Готов да вляза в непознатото;

Ще те наблюдавам изгубена и

Бледа

Когато провидя в твоя поглед,

Че без нашата любов

Дните ти никога няма да бъдат

Същите

Когато очите ми вече не виждат,

Ръката ми ще потърси ръката ти;

В часа когато говорът ми ще бъде

Проблем

И след като приема БОГ,

Точно преди да затворя очи,

Ако мога още един последен дъх да поема,

Ще ти кажа наместо сбогом:

„ОБИЧАМ ТЕ”  

http://www.youtube.com/watch?v=A9hLsfHCsbE