ИЗДРЪЖЛИВОСТ

"Partir ou Mourir"

"Лягат си с Далида, но се будят до Йоланда"...Тази фраза, приписвана на една от най-големите звезди на френската музика през ХХ век, като че ли описва най-точно драмата в живота ѝ и истинската ѝ самота.  Преди 33 години Йоланда Джиглиоти ще реши завинаги да слезне от сцената..., но ще ни остави Далида...и нейните песни. 

В следващите няколко седмици ще публикувам мои преводи на нейни песни. Подборът им е изцяло личен. Част от тях няма да намерите в компилации от сорта на "Най-доброто от...", други са без съмнение сред най-известните ѝ хитове. Това обаче, което ги обединява, е фактът, че те разказват историята отвъд Далида, историята на жената, която се пожертва, за да я има Далида - Йоланда Джиглиоти...

И така, ето първите две песни : 

Да си тръгнеш или да умреш

                                   Далида (1981)

Животът ми се пълнеше с вода от всякъде.
С една дума, всичко бе наопаки.
Небето беше с главата надолу,

но въпреки това планетата продължаваше да се върти.
Да измоля какво, да се обадя на кого,

искам единствено да счупя всико.
Да хапя чаршафите на леглото ми,
за да заситя яростта в корема си

и да те забравя

Искам да престана да бъда в живота ти

като растение или снимка.

Аз искам да видя дъжда,

да плувам по гръб в топли реки,

да престане тази смешна нежност,

която толкова много жени приемат за любов

В главата ми изригват вулкани,

ще се измъкна от ромона на дните.

Ще си тръгна, ще умра или ще заспя за дълго.

И след това един ден ще се събудя,

в друго време,

излекувана от твоята любов.

Ще си тръгна, ще умра или ще заспя за дълго,

но вие  никога не ме събуждайте

спрете времето така все едно сънувам.

Спирам да се гмуркам в небитието,

и да танцувам върху плаващи пясъци.

Забравям страха от времето или от бръчките,

дори това да означава, че ще остарея.

Искам отново да се науча да тичам,

да виждам слънцето с очите си,

да се смея лудо

и да живея, наливайки масло в огъня.

Затова ще си тръгна, ще умра или ще заспя за дълго.

И след това един ден ще се събудя,

в друго време,

излекувана от твоята любов,

Ще си тръгна, ще умра или ще заспя за дълго,

Но вие никога не ме събуждайте

Спрете времето така все едно сънувам.

 

А после... това си ти

                      Далида (1972)

Като ранена птица, която не знае повече да пее,
Като струна на китара, която току-що се е скъсала,
Като слънце, което умира в разгара на юли,
Като сянка, която плаче, без да знае къде отива,
Като ден, в който надеждата е само един спомен,
Като играта на огледалото, от което не може да се излезе,
Като цвете, обрулено от вятъра и дъжда.
Като часът, който е замръзнал на циферблата на живота.

А после... това си ти.

Ти, който никога няма да бъдеш част от това
Ти дойде
Носещ любовта до върха на пръстите си
Протягам ръце, ти идваш
И всеки път се изненадвам
Любов моя

Като зима без край, в която вече не чакам лятото

Като образа на утро, който не ще забравим

Като гласа на тишината, който идва, за да ни разпне

Като една вечер, когато отсъствието е прекалено тежко, за да го понесеш
Като каменен път, който води до някое отклонение

насред морето, където никой няма да може да ни последва

Когато течението ни влачи, а случайноста ни смълчава,
Каогато човек се събужда в бълнувания, с пясък в ръката

А после... това си ти.

Ти, който никога няма да бъдеш част от това
Ти дойде
Носещ любовта до върха на пръстите си
Протягам ръце, ти идваш
И всеки път се изненадвам
Любов моя