ИЗДРЪЖЛИВОСТ
Е определено ни провървя. Недопусках, че ще издържим толкова дълго, та чак до края. Смятах, че след пет-шест седмици всичко ще е приключило и ще трябва да си мисля с какво ново да се захвана.
Но много се гордея, че след толкова време още ни има и че стигнахме края на пътуването, но няма да приема все още, че всичко е свършило. В момента повече от всякога усещам, че все още можем да покажем доста ценни качества- още сме толкова самоуверени, както и когато започнахме. Гордея се, но и се удивлявам. Удивлява ме упоритостта, усърдието и отдадеността с която се впуснахте в това начинание. Здравата работихте. Никой нищо даром не ви е дал.
Сега остава последната права, но и най-стръмната. Вече няма на какво да ви науча, поне не и в материята на казуса. Но ми позволете да Ви дам един личен и изстрадан съвет.
Точно когато си помислим, че нещо е прекалено трудно, за да го направим, настъпва моментът, в който сме най-способни. Ако просто приемем, че опцията „отказвам се” не съществува. И това правило e всеобхватно. То работи и в любовта, и в професионален план, дори и в отношенията ни с приятелите. Във всеки от нас има сили, които изскачат в онзи критичен момент, в който сме на предела си, но за да се случи това се изисква още малко усилие – да оставиш чашата да прелее, за да ти тръгне по вода.
Но днес повече от всякога съм убеден, че сме способни да се справим с всичко, което животът ни сервира.
Ти избираш - да бъдеш велик или да решиш да се откажеш! И в двата случая е въпрос на воля! И на способност да консервираш разочарованието, рециклирайки го в енергия, с която да продължиш напред!
А що се отнася до мен пожелавам Ви успех в разрушаването на старите усещания и създаването на нещо ново и различно!
From the bottom of my heart, Thank you!!!
And all the best!!!
Коментари
http://www.youtube.com/watch?v=ZqUdWrW4SVw
Но… я не Марины Цветаевы… и поверьте мне, я совсем не великой… я… существо слабое… я только женщина…, катороя была сделана из (края?) ребра мужчины… (а как Вы хорошо знаете, ребро находиться так близко к сердцу, к легкиям… там и мозьги есть… Вы понимаете о какой зависимости речь идет???!!!)
И… если Вы продолжаете держаться на расстоянии…, то Ваши пожелания, я просто… не понимаю…
E. K.
Обстоятелствата не ме интересуват. Те се променят. Какво трябва да се случи оттук нататък знае само Бог... А моето скромно мнение бих могла да ти изкажа само на четири очи...
Aся
П.С. Как хубаво навън вали!
Нямаш ли поне малко достойнство, а продължаваш да се излагаш толкова грозно?! Спри за миг и се поогледай малко къде се намираш! Виж само в какъв филм си се вкарала!
Съветът ми е да вземеш да се полекуваш за известно време и го казвам без ни най- малко ирония...
Спри да тормозиш човека!!!
А дотогава..., колкото и да се оглеждам, се намирам някъде тук:
http://www.youtube.com/watch?v=MBW5a77wINQ
(Като изключим, разбира се, гласът, личността на изпълнителката, заглавието и първите две думи от текста...)
Нека арията бъде специален поздрав за така жестоко изтормозения от мен човек...
Aся
И тъй като виждам, че не си дори запозната, няма да е призовка, а ограничителна заповед или мерки по Закона за здравето за въдворяване в психиатрия!
Анонимен, моля, не се меси... Това, което казвам за призовката и законите е шеговито..., а онова, което ти не разбираш между редовете, Иван го разбира... Достатъчно интелигентен е, познава ме достатъчно добре...
Това си е между мен и него...
Ася
А относно общуването... защо си изписал толкова редове в последния си коментар и си изгубил толква време, ако го намираш за безмислено...?
Не общувай с мен, ако това не те радва, както радва мен...
И толкоз...
Ася
Всичко добро...
И на Вас А. Кирилова, въпреки обидите, които си позволихте...
Ася
С нищо не съм го заслужила...
Ася.
Може би е най-добре да го изтриеш...
Ася.