ИЗДРЪЖЛИВОСТ

Е определено ни провървя. Недопусках, че ще издържим толкова дълго, та чак до края. Смятах, че след пет-шест седмици всичко ще е приключило и ще трябва да си мисля с какво ново да се захвана. Но много се гордея, че след толкова време още ни има и че стигнахме края на пътуването, но няма да приема все още, че всичко е свършило. В момента повече от всякога усещам, че все още можем да покажем доста ценни качества- още сме толкова самоуверени, както и когато започнахме. Гордея се, но и се удивлявам. Удивлява ме упоритостта, усърдието и отдадеността с която се впуснахте в това начинание. Здравата работихте. Никой нищо даром не ви е дал. Сега остава последната права, но и най-стръмната. Вече няма на какво да ви науча, поне не и в материята на казуса. Но ми позволете да Ви дам един личен и изстрадан съвет. Точно когато си помислим, че нещо е прекалено трудно, за да го направим, настъпва моментът, в който сме най-способни. Ако просто приемем, че опцията „отказвам се” не съществува. И това правило e всеобхватно. То работи и в любовта, и в професионален план, дори и в отношенията ни с приятелите. Във всеки от нас има сили, които изскачат в онзи критичен момент, в който сме на предела си, но за да се случи това се изисква още малко усилие – да оставиш чашата да прелее, за да ти тръгне по вода. Но днес повече от всякога съм убеден, че сме способни да се справим с всичко, което животът ни сервира. Ти избираш - да бъдеш велик или да решиш да се откажеш! И в двата случая е въпрос на воля! И на способност да консервираш разочарованието, рециклирайки го в енергия, с която да продължиш напред! А що се отнася до мен пожелавам Ви успех в разрушаването на старите усещания и създаването на нещо ново и различно! From the bottom of my heart, Thank you!!! And all the best!!!

Коментари

Анонимен каза…
… Поздравляю Вас, с этой песенью…

http://www.youtube.com/watch?v=ZqUdWrW4SVw

Но… я не Марины Цветаевы… и поверьте мне, я совсем не великой… я… существо слабое… я только женщина…, катороя была сделана из (края?) ребра мужчины… (а как Вы хорошо знаете, ребро находиться так близко к сердцу, к легкиям… там и мозьги есть… Вы понимаете о какой зависимости речь идет???!!!)

И… если Вы продолжаете держаться на расстоянии…, то Ваши пожелания, я просто… не понимаю…

E. K.
Анонимен каза…
Величието е непосилен товар за тленните човешки плещи... Искаш ли да го оставим на Онзи, на Когото то действително принадлежи... на Бога? Ереха
Анонимен каза…
Отказвам се... Това е моят избор... Приятни празници! Ася.
Анонимен каза…
Безценни ми Ванюша... (защото ти наистина си ми безценен и защото те познавам от дете, затова те наричам така... без ни най-малко неуважение да има в това и без ни най-малко пренебрегване на факта, че ти отдавна не си дете... и не само, че не си, ами си пораснал преждвременно... и младостта ти е била попарена...)... Искам да се разберем по един въпрос..., за твоя изстрадан опит в последните няколко години, аз не съм знаела нищо... Никой не ми е казал, че ти страдаш... Така е... Без любов е така..., а чрез Нея страданието бива осмислено... И това аз го предусетих някъде в 7-ми клас..., когато като ненормална решавах задачи по 3-4 часа всеки ден... Затова и дойдох при теб преди няколко години (по най-грозния и смешен начин) с разголеното си сърце... Сега моето сърце си стои все така смешно и грозно разголено и те обича безпределно...

Обстоятелствата не ме интересуват. Те се променят. Какво трябва да се случи оттук нататък знае само Бог... А моето скромно мнение бих могла да ти изкажа само на четири очи...

Aся

П.С. Как хубаво навън вали!
Анонимен каза…
Абе момиче, не ти ли омръзна да тормозиш момчето, не те ли е поне малко срам?! Не проумя ли най- накрая, че той не се интересува от теб и че няма никакви чувства към теб?!
Нямаш ли поне малко достойнство, а продължаваш да се излагаш толкова грозно?! Спри за миг и се поогледай малко къде се намираш! Виж само в какъв филм си се вкарала!
Съветът ми е да вземеш да се полекуваш за известно време и го казвам без ни най- малко ирония...

Спри да тормозиш човека!!!
Анонимен каза…
Човекът е юрист... Няма ли някакви реални действащи закони в тази наша държава...?! Години наред го тормозя... Да ми прати призовка!

А дотогава..., колкото и да се оглеждам, се намирам някъде тук:

http://www.youtube.com/watch?v=MBW5a77wINQ

(Като изключим, разбира се, гласът, личността на изпълнителката, заглавието и първите две думи от текста...)

Нека арията бъде специален поздрав за така жестоко изтормозения от мен човек...

Aся
Анонимен каза…
Явно си го просиш, мойто момиче!

И тъй като виждам, че не си дори запозната, няма да е призовка, а ограничителна заповед или мерки по Закона за здравето за въдворяване в психиатрия!
Ivan Stoynev каза…
Е успя! Успя да ме накараш да вляза в една безсмислена комуникация с теб Ася! Но това е за последно. Аз лично не мога повече да се занимавам с маниите и обсесиите ти. Пробвах всичко, за да запазя поне малко от достойнството си, но тези дни ти премина всички познати мен граници. В самото начало искам да сме наясно с едно нещо- НИКОГА, АМА НИКОГА НЕ СЪМ ИЗПИТВАЛ НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ПРИЯТЕЛСТВО КЪМ ТЕБ. НИКОГА НЕ СЪМ ИМАЛ КЪМ ТЕБ ДОРИ И БЕГЛО ЧУВСТВО НА "ЛЮБОВ". Но след този откровен тормоз /дължащ се най-вече на нежеланието ти да чуеш това което ти казвам, или по -скоро да си фантазираш какво съм искал да ти кажа/, дори и приятелското чувство към теб си замина. Мълчанието ми, не е израз на страдание или наказание, а просто израз на нежеланието или по -скоро на безсмислието от какъвто и да е било разговор. И ако 109 писма за 6 месеца/всичките до едно неппрочетени/, непрекъснатия телефонен тормоз, и откровено налудничавите смс-и, не успяха да предизвикат у мен реакция, то щантажирането на наши общи познати да звънят посред нощ, за да може да се свържеш с мен е недопустимо. Не желая нито да вадя ограничителна заповед, нито да те въдворявам, както предлага Анонимен, но личният ми съвет е- потърси помощ, лекувай се - ЗАБРАВИ МЕ.
Анонимен каза…
НЕ МОГА да те забравя... Липсваш ми... Разстоянието наистина ме разболява... И това е съвсем естествено, когато обичаш...

Анонимен, моля, не се меси... Това, което казвам за призовката и законите е шеговито..., а онова, което ти не разбираш между редовете, Иван го разбира... Достатъчно интелигентен е, познава ме достатъчно добре...

Това си е между мен и него...

Ася
Анонимен каза…
Така, Анонимен се казва всъщност А.Кирилова и е приятелката на Иван. Няма как да не се меся при положение, че не преставаш с тормоза и че не разбираш какво ти се говори. Ти си напълно луда, осъзнай се малко! Погледни, че дори той ти го написа прекалено ясно и точно. Остави го на мира вече!
Анонимен каза…
П.С. Изтрий писмата,ако не те интересуват - това става много лесно... Не си длъжен да ги четеш... Нямам телефона ти... от около 3 месеца..., изтрих го, за да не те безпокоя... А едно обаждане в 21.30 от наша обща... ПРИЯТЕЛКА... тормоз и шантажиране ли е?

А относно общуването... защо си изписал толкова редове в последния си коментар и си изгубил толква време, ако го намираш за безмислено...?

Не общувай с мен, ако това не те радва, както радва мен...

И толкоз...

Ася
Ivan Stoynev каза…
П.С.С. Писмата ги пазая, за да ми напомнят, че няма ненаказано добро. Когато се отнасяш човешки с един човек, той започва да те тормози, въобразявайки си, че изпитва някакви чувства. Нежеланието ми за комуникация с теб, Ася е повече от видно - мълчание в продължение на месеци, гледайки със съжаление тормозът, който сама си причиняваш, неприемайки, че аз НЕ СЪМ ВЛЮБЕН в теб. Относно телефона, това, че си го изтрила преди три месеца не знам, дали е истина или не, но си спомням, последното ти прозвъняване през месец март и последният ти смс. Престани, не желая повече да слушам за теб, аз продължавам напред, сториго и ти. Това са последните редове писани от мен по твой адрес - с тях те изтривам от живота ми. Сбогом.
Анонимен каза…
... Трий смело, щом така си решил, но така би постъпил само някой, който не ме е оценил…

Всичко добро...

И на Вас А. Кирилова, въпреки обидите, които си позволихте...

Ася
Анонимен каза…
П. С. Щом ти с такава лека ръка триеш, трия и аз... Отношението ти ми дава това право...

С нищо не съм го заслужила...

Ася.
Анонимен каза…
Срам ме е много от този разговор...

Може би е най-добре да го изтриеш...

Ася.
Анонимен каза…
От мен към теб - нито дума повече... Ася.
Анонимен каза…
... Този разговор беше толкова болезнен!... Не знам как, но след година и половина пак попълних блога ти... Навсякъде :)... Реших, че и тук има нужда от... капчица роса... Простено да е, Иван, всичко, което неволно, взаимно сме причинили... и дай Боже отношенията ни повече да не се замърсяват... Твоя Ася

Популярни публикации