A ma femme....
На моята съпруга
Шарл Азнавур
Когато палешника на сезоните,
По лицата и челата ни
Изоре дълбоките бразди
На бръчките;
Когато децата ни пораснат
И напуснат гнездото,
Оставяйки сърцата ни отмалели
И пусти;
Когато жестовете ни станат по-плавни
И видим времето как минава
С поглед странен, но
Ясен;
Когато вече няма да имаме бъдеще,
Ще разбъркаме спомените си
Една земя, която никога не ще бъде
Суха;
Когато с бавни и несигурни стъпки
Се разхождаме из градините,
Които също като челата ни са покрити
Със слана;
Когато с цената на хиляди усилия
Все още ще търсим начин
Да умъртвим вече мъртвото време,
За да живеем;
Когато не ще бъдем друго освен
Две сърца слети, но без посока;
Ще отворим със съжаление
Книгата;
Която в нишката на годините,
Писахме върху страниците на времето;
Но в която ще липсва една дума:
Следва…
Когато накрая животът ни стигне края на пътуването;
Готов да вляза в непознатото;
Ще те наблюдавам изгубена и
Бледа
Когато провидя в твоя поглед,
Че без нашата любов
Дните ти никога няма да бъдат
Същите
Когато очите ми вече не виждат,
Ръката ми ще потърси ръката ти;
В часа когато говорът ми ще бъде
Проблем
И след като приема БОГ,
Точно преди да затворя очи,
Ако мога още един последен дъх да поема,
Ще ти кажа наместо сбогом:
„ОБИЧАМ ТЕ”
Коментари
... Жаль... мне так жаль...
Ереха
http://www.youtube.com/watch?v=GRLJWSA-6-c
Ереха
E..., той си знае... Няма сега и аз, като някоя... махленска клюкарка, да се ровя където не ми е работа...
Ереха
Ереха
http://www.youtube.com/watch?v=Pekn_PQ6Ikg
Ереха
http://www.youtube.com/watch?v=sXZ70ykfDn0
Ereha
http://www.youtube.com/watch?v=j8KL63r9Zcw
E. K.