ЦИНИЧНА НЕ-О-ЛЮБОВ
За всеки случай да си го кажа предварително, не обичам да пиша за любов. Струва ми се твърде изтъркано, но така се случи, че по- миналата седмица едно пътуване до Белоградчик, с една моя дългогодишна приятелка, ни позволи да обменим нашите цинични възгледи за новата неолюбов. Именно така се роди и този текст, леко несериозен, на моменти циничен, но в крайна сметка тъжно верен.
Казват, че сценариите в любовта били едни и същи, само сцената и актьорите се сменяли...
Но днес любовта е различна. От тази, която познавахме преди години, от тази, която са изпитали родителите ни, от тази, за която си мечтаем заради всички приказки, които сме слушали като деца...
Бъдещето принадлежи на неолюбовта. И готови или не, тя предстои да се случи на всеки от нас, колкото и понякога да поглеждаме с носталгия назад към времето, когато правилата на играта бяха доста по – различни
Интернет не промени само света, но и начина, по който обичаме. Днес повечето от нас се влюбват в хора, които никога през живота си не са виждали. Всичко започва с непринуден среднощен чат след тежък скандал с бившето ти гадже. Споделяте си неща, които не бихте се осмелили да кажете на никой свой познат, след което постепенно опознавате и най – дребните си черти. Всичко, което имате освен думите в интернет пространството са няколко снимки на мейла, които ви карат да се чувствате все едно познавате човека от другата страна на връзката от години. Липсата на физически контакт в един момент обаче започва да тежи. И така идва провокацията за срещата на живо. Тук историите най – често завършват с два сценария. 1 – Двамата влюбени бързо изтрезняват от емоционалното си затъмнение и никога повече не правят грешката да се виждат в реалния свят. Скоро след това някак си случайно спират и да си пишат и неприятната развръзка на тяхната любовна драма се превръща в една от онези градски легенди, според която само отчаяните хора ходят на срещи от интернет. 2 - В момента, в който срещат погледите си без между тях да тече високоскоростна интернет връзка, двамата осъзнават, че никога повече не искат да се разделят. Така се превръщат в другата градска легенда, която често чуваш от приятелите си...”за онова щастливо младо семейство, което никога нямаше да бъде такова, ако не бяха се регистрирали в онзи страхотен сайт за запознанства.”
Истината е, че любовта между някои хора може да съществува само онлайн, но това пак е любов, нали? Факт е, че интернет е модерното място за запознанства. Също както преди години е било модерно да се членува в разни клубове по интереси. Сега всичко е въпрос на юзърнейм и парола и вече имаш достъп до милиони самотни сърца, които също като теб търсят голямата любов в необятното интернет пространство. А какво по – хубаво от това?
Ако вярвате в любовта не може да не вярвате и в сродните души. Всички знаем какво е това – онзи единствен и неповторим човек, който е създаден за теб, който те допълва във всяко отношение и който е някъде там навън и те очаква. И ако преди 100 години сродната ти душа задължително е трябвало да бъде някой, който живее в твоя град или държава, то днес можеш да се влюбиш в някоя екзотична красавица от Бразилия или изтънчен британски джентълмен. Преди казваха, че разстоянията убиват любовта, а днес те я раждат. Колкото и далече да си от любимия човек, винаги можеш да си във връзка с него. Да го чуваш и виждаш. Да си припомняш всеки ден, че светът е само на един полет разстояние и твоята сродна душа е някъде там. И колкото и да е далече, не е невъзможно да я срещнеш и откриеш.
Сексът и парите движат света. А неолюбовта е инструментът, с който всичко това се случва. Бракове по сметка винаги е имало, но днес любовта не просто се продава, тя се и купува. Самотата на хората се използва от медиите, киното и икономиката с единствената цел да се правят пари. Продават се надежди, обещания и съвети, но истинските чувства не могат да се изложат на никоя витрина. Искаме или не неолюбовта всъщност продава илюзии – новият най – печеливш бизнес.
Най – голямото престъпление в името на любовта винаги е била изневярата. Днес тя е неразделна част от неолюбовта. Двойките се научиха, че егоизмът убива чувствата и подариха на партньора си свободата да избира...дали да бъде само с тях или не. Сега всеки преглътва изневярата както може най – добре – някои на чаша вино, други в шопинг маратон из моловете или просто с друг обект на желание, с който да споделиш самотните си нощи.
Най – доброто, което всеки от нас може да направи е да се раздели със старите си илюзии за любовта. С всички онези малки табута, забрани и правила, които почти никой вече не спазва и които излезнаха от мода, а дали някога отново ще се завърнат – това само времето ще покаже.
Коментари
http://www.youtube.com/watch?v=eb4VY8gYZt4
:)Да... Погледнето го само...! Как прилича на... Айнщайн :). И сякаш напарегнато си мисли, мисли... "Всичко е относително! Всичко е относително! Всичко е относително! Освен... неистовата красота, която минава през нотите... Тя е необятна и непроницаема за човешкия разум и има абсолютен характер"... След което... спира да мисли,разрошва си косата с две ръце, сяда на бюрото пред нотния лист и започва да изписва малки тъмни кръгчета и чертички... Нощта е паднала, късно е... толкова късно, че почти... рано, а през прозореца на стаята му северното сияние се приплъзва по небето...
http://www.evangelsko.info/?p=1395