ЦИНИЧНА НЕ-О-ЛЮБОВ

За всеки случай да си го кажа предварително, не обичам да пиша за любов. Струва ми се твърде изтъркано, но така се случи, че по- миналата седмица едно пътуване до Белоградчик, с една моя дългогодишна приятелка, ни позволи да обменим нашите цинични възгледи за новата неолюбов. Именно така се роди и този текст, леко несериозен, на моменти циничен, но в крайна сметка тъжно верен.

Казват, че някои неща са вечни. Като любовта, която може би ще продължи да съществува и след края на света...

Казват, че сценариите в любовта били едни и същи, само сцената и актьорите се сменяли...

Но днес любовта е различна. От тази, която познавахме преди години, от тази, която са изпитали родителите ни, от тази, за която си мечтаем заради всички приказки, които сме слушали като деца...

Бъдещето принадлежи на неолюбовта. И готови или не, тя предстои да се случи на всеки от нас, колкото и понякога да поглеждаме с носталгия назад към времето, когато правилата на играта бяха доста по – различни

Интернет не промени само света, но и начина, по който обичаме. Днес повечето от нас се влюбват в хора, които никога през живота си не са виждали. Всичко започва с непринуден среднощен чат след тежък скандал с бившето ти гадже. Споделяте си неща, които не бихте се осмелили да кажете на никой свой познат, след което постепенно опознавате и най – дребните си черти. Всичко, което имате освен думите в интернет пространството са няколко снимки на мейла, които ви карат да се чувствате все едно познавате човека от другата страна на връзката от години. Липсата на физически контакт в един момент обаче започва да тежи. И така идва провокацията за срещата на живо. Тук историите най – често завършват с два сценария. 1 – Двамата влюбени бързо изтрезняват от емоционалното си затъмнение и никога повече не правят грешката да се виждат в реалния свят. Скоро след това някак си случайно спират и да си пишат и неприятната развръзка на тяхната любовна драма се превръща в една от онези градски легенди, според която само отчаяните хора ходят на срещи от интернет. 2 - В момента, в който срещат погледите си без между тях да тече високоскоростна интернет връзка, двамата осъзнават, че никога повече не искат да се разделят. Така се превръщат в другата градска легенда, която често чуваш от приятелите си...”за онова щастливо младо семейство, което никога нямаше да бъде такова, ако не бяха се регистрирали в онзи страхотен сайт за запознанства.”
Истината е, че любовта между някои хора може да съществува само онлайн, но това пак е любов, нали? Факт е, че интернет е модерното място за запознанства. Също както преди години е било модерно да се членува в разни клубове по интереси. Сега всичко е въпрос на юзърнейм и парола и вече имаш достъп до милиони самотни сърца, които също като теб търсят голямата любов в необятното интернет пространство. А какво по – хубаво от това?

Ако вярвате в любовта не може да не вярвате и в сродните души. Всички знаем какво е това – онзи единствен и неповторим човек, който е създаден за теб, който те допълва във всяко отношение и който е някъде там навън и те очаква. И ако преди 100 години сродната ти душа задължително е трябвало да бъде някой, който живее в твоя град или държава, то днес можеш да се влюбиш в някоя екзотична красавица от Бразилия или изтънчен британски джентълмен. Преди казваха, че разстоянията убиват любовта, а днес те я раждат. Колкото и далече да си от любимия човек, винаги можеш да си във връзка с него. Да го чуваш и виждаш. Да си припомняш всеки ден, че светът е само на един полет разстояние и твоята сродна душа е някъде там. И колкото и да е далече, не е невъзможно да я срещнеш и откриеш.

Сексът и парите движат света. А неолюбовта е инструментът, с който всичко това се случва. Бракове по сметка винаги е имало, но днес любовта не просто се продава, тя се и купува. Самотата на хората се използва от медиите, киното и икономиката с единствената цел да се правят пари. Продават се надежди, обещания и съвети, но истинските чувства не могат да се изложат на никоя витрина. Искаме или не неолюбовта всъщност продава илюзии – новият най – печеливш бизнес.

Най – голямото престъпление в името на любовта винаги е била изневярата. Днес тя е неразделна част от неолюбовта. Двойките се научиха, че егоизмът убива чувствата и подариха на партньора си свободата да избира...дали да бъде само с тях или не. Сега всеки преглътва изневярата както може най – добре – някои на чаша вино, други в шопинг маратон из моловете или просто с друг обект на желание, с който да споделиш самотните си нощи.

Най – доброто, което всеки от нас може да направи е да се раздели със старите си илюзии за любовта. С всички онези малки табута, забрани и правила, които почти никой вече не спазва и които излезнаха от мода, а дали някога отново ще се завърнат – това само времето ще покаже.

Коментари

Анонимен каза…
Здравейте, случайно попаднах на Вашия Блог и много ми допадна (особено избора на толкова сложна тема като „неолюбовта”). За съжаление много хора я коментират, без да се задълбочават, без да търсят истинската причина тя да се породи, или да разсъждават над влиянието й върху човешките отношения. Смятате ли, че интернет може да излекува самотата? Защото според мен неолюбовта не ражда нови възможности за срещане на истинската любов, а единствено нови илюзии. Лесно е да бъдеш различен в интернет, лесно е да си някой, който искаш да бъдеш, без да си го достигнал. Лесно е да излъжеш. Лесно е и да нараниш. Защото всичко е виртуално – образи, идеи, ценности, чувства, реалност. И ако очакваш истинска любов, макар и готов да преглътнеш изневяра, ще останеш наранен. Хората разсъждаваме така – ако можеш да бъдеш друг (макар и в едно различно измерение на живота), защо да показваш истинската си същност? А и защо да се разкриваш, при положение, че ставаш раним, когато можеш да се скриеш? И като резултат се получават едни празни отношения, в които всеки е влюбен в образ, който не съществува. Хората се заблуждават, че стават по-смели, когато всъщност се затварят в себе си и се скриват. А същевременно стават зависими от тази заблуда. Защото щастието от влюбването започва да се изразява в 4 думи: „Имате едно ново съобщение”.
Ivan Stoynev каза…
Благодаря за коментара, анонимен. Благодаря и от името на моята приятелка, тъй като тези съждения нямаше да са факт без нея. А що се отнася до въпроса Ви, самият факт, че се вписвате като анонимен е показателен за способността на нета да пречупва реалността и да скрива самоличността.
Анонимен каза…
Минало е доста време от написаното по-горе... и вярвам, че по настоящем авторът не е със същите мисли в главата си... Така или иначе, за Любовта не се умува... Пред Нея човек притихва цял и му идва единствено да допре ръцете си една срещу друга и... да се моли...:

http://www.youtube.com/watch?v=eb4VY8gYZt4

Ivan Stoynev каза…
Анонимен,както бях казал в един друг мой блог единственото постоянно нещо в природата е промяната. Благодаря за прекрасното изпълнение на Фредерик Шопен. Съвсем точно сте улучили един от моите любими композитори.
Анонимен каза…
И на мен ми е мно-о-ого любим, всъщност ми е... най-любим... :) Следват Шуберт с всичката му нежност и деликатност и Едвард Григ, чиято музика покапва (откъде ли?!) по човешкото сърце както утринната роса по трева...
Ivan Stoynev каза…
Само едно име: Пер Гинт. И нищо повече.:)
Анонимен каза…
http://www.youtube.com/watch?v=DoZWyRRmNuE


:)Да... Погледнето го само...! Как прилича на... Айнщайн :). И сякаш напарегнато си мисли, мисли... "Всичко е относително! Всичко е относително! Всичко е относително! Освен... неистовата красота, която минава през нотите... Тя е необятна и непроницаема за човешкия разум и има абсолютен характер"... След което... спира да мисли,разрошва си косата с две ръце, сяда на бюрото пред нотния лист и започва да изписва малки тъмни кръгчета и чертички... Нощта е паднала, късно е... толкова късно, че почти... рано, а през прозореца на стаята му северното сияние се приплъзва по небето...
Ivan Stoynev каза…
Прекрасен, неповторим и неподражаем стил имате.
Анонимен каза…
Благодаря за поощрителните думи! Много се радвам, ако написаното от мен е създало у Вас хубаво чувство :). Във Ваш блог ли бях прочела, че авторът е никой без читателя?
Ivan Stoynev каза…
Да,само по този начин текстът започва свой живот, пълнокръвен и пълноценен.
Анонимен каза…
Да, напълно сте прав..., а пък аз моите текстове ги държа в един шкаф... като затворници в килия... :) Все си мисля, че е хубаво да поотлежат... все едно са бутилки с вино...
Little girl каза…
Госпожице Анонимна, някои текстове е по-добре да си останат в шкафа ... :) :) :)
Ivan Stoynev каза…
Аз предпочитам текстовете ми да отлежават в мен. И едва когато техният цвят, мирис и плътност станат достатъчно автентични, те стават готови за живот.
Анонимен каза…
Съгласна съм с Вас, Ралица... така е... някои текстове е по-добре да останат там..., а други..., отлежали ли са достатъчно у човека, който ги е написал,добили ли са цвета, мириса и вкуса, за които говори Иван, просто не могат да останат там... Искат си... свободата... и крещят от шкафа "Тук е тясно, тъмно и задушно!" :)
Анонимен каза…
(* Крещят ли, хлипат ли, молят ли, парят ли, светят ли... не знам..., но... търсят път навън...)
Анонимен каза…
Но да оставим моите текстове, темата е къде-къде по-важна:

http://www.evangelsko.info/?p=1395

Популярни публикации