Покрусата


Във Франция имат една чудесна алегория за приятелството.  Те казват, че то представлява църква, която взаимно градите, за да съхраните в нея Евангелията на вашите спомени. 
Тъжното е, когато след хиляди служби пред олтара на тези църкви една по една те затварят врати. Надявате се да е временно. Но дълбоко в себе си отдавна сте знаели, че това е последната служба и че клетвите и обещанията са като последна изповед. Останалото времето ще го довърши.  Годините ще  нахлуят с бяс, опустошавайки олтара, отнасяйки със себе си и евангелията, и иконите. И само споменът,  като клисар, ще наминава от време на време, за да поразчисти обраслите пътеки с надеждата, че все някой ден някой поклоник ще намине и ще може да му разкаже за миналото, което се е криело вътре. Но никой няма да мине. 

Коментари

Анонимен каза…
... Тати..., трудно се преминава през Вселенската тишина, през пъстроцветните мъгли на отдалечените галактики, през ослепителните оркестри на слънчевите лъчи... Аз искам да мина..., да те посрещам тичешком, когато се прибираш вкъщи и ... да ти посвиря на китара... (неродената) Ния.
23 ноември 2015 г. в 9:05
Анонимен каза…
П. С. Откога не си виждал... мама? Тя е толкова тъжна и самотна без теб... Скрила се е в стаята си и... се моли... и чака... от 33 години... да я прегърнеш и да й покажеш, че я обичаш...
23 ноември 2015 г. в 9:14
Анонимен каза…
... Не е възможно да обичаш някого повече, Иван... И... действително, докато аз си чета молитви..., едно много тихо и нежно, пленено от музиката момиче, ме моли да се роди... Ася.
23 ноември 2015 г. в 9:31
Анонимен каза…
... Не бях отваряла блога ти от много време, Иван... Мислех, че е изтрит..., а ето че намирам преведени любими песни... Бог да те пази... През иконите, евангелията и олтарът потича, Всевластна, Волята Му... Тя и да бъде! С цялото ми покрусено от болка и нежност сърце... Ася
25 ноември 2015 г. в 21:13
Анонимен каза…
... Прости ми за болката, Иван, за годините нахлуващи с бесовете на самотата... Дължи се на мой много неприятен, вроден здравословен проблем, с който само в общуването с Бога съумях да се справя... Затова ни е разделил, за да ни излекува преди да ни срещне отново... Съжалявам, че отне толкова време..., но всяко физическо разстояние е много лесно преодолимо... Има автобуси, влакове, самолети..., докато душевното спояване и прекопаването на Христовото лозе си е... каторгова работа... става много бавно и трудно... и изисква години... Важното е, че тази работа е свършена..., че почвата е черноземна и здрава... А останалото надграждане е въпрос на едно телефонно обаждане от твоя страна... Твоя Ася.
29 ноември 2015 г. в 15:02
Анонимен каза…
... Когато обаче то не идва..., когато си ми заел цялото... сърчице, но не ти виждам очите..., какво да направя, Иван...? Бъди така добър... отговори ми... Какво да сторя след всичкия труд, лутания, изпитания, лечения и молитви? Животът ми си е все така мъчително несподелен... и няма как това да не ме обърква... Твоя Ася.
4 декември 2015 г. в 11:46
Анонимен каза…
... Ситуации, чувства, хора, знаци... Спомените ме пронизват непрекъснато, Ванюша... Пропъдя ли, започват да ме галят, призова ли ги, за да внесат някаква яснота, ме прорязват с ножовете си... и мъглявината става още по-гъста..., макар и цветна и прелестна... И все този въпрос... какво да направя? Как се плува в подобна неописуема вода... Вярно, че съм зодия Риби и обичам да плувам, но... в тия свръх битийни дълбини, ту прозрачни, ту плътни и задушливи като пясък... как да се ориентирам? Брегът, брегът къде е... Къде са утехата и прегръдката, които свързвам само с твоето име... с твоето присъствие...?! Твоя Ася.
4 декември 2015 г. в 23:32
Анонимен каза…
Нека Бог ми покаже, Иван... Ася
5 декември 2015 г. в 22:49
Анонимен каза…
... Сърце съкрушено и смирено Той не ще презре... Ася
5 декември 2015 г. в 23:45
Публикуване на коментар

Популярни публикации