La Boheme

Шарл Азнавур

Нека ви разкажа за едно време,

което двадесетгодишните не познават  - -

Монмартр по това време простираше люляците си

чак до прозорците на скромната ни квартира

Която ни служеше като гнездо, за което не плащахме

Там се запознахме –

аз, който крещях от глад, и ти, която позираше гола.

Бохемството, бохемството. Означава - щастливи сме.

Бохемството, бохемството. Хранехме се през ден.

В съседните кафенета

ние бяхме неколцина,

които очаквахме славата и, макар и мизерстващи,

с празни кореми –

не спирахме да вярваме в него;

и когато някое бистро,

срещу едно топло ястие,

откупваше по някое платно - ние рецитирахме стихове,

събрани около печката, забравяйки зимата.

Бохемството, бохемството. Ти си красива.

Бохемството, бохемството, Ние всички бяхме гениални.

Често ми се случваше

да прекарвам безсънни нощи

пред моя триножник

поправяйки рисунъка,

очертанията на гърдата,

извивката на ханша, и едва на сутринта

най-после отдъхващ

пред чаша кафе със сметана –

изтощени, но доволни.

Би следвало да сме се обичали и да сме обикнали живота.

Бохемството, бохемството. Това е да сме на по двадесет

Бохемството, бохемството, Живеехме с духа на времето.

И когато в дни случайни

ми се случи да намина

на моя стар адрес,

не разпознавам вече

нито стените, нито улиците,

които видяха моята младост.

И на върха на стълбището

аз търся ателието,

от което вече нищо не съществува.

В своя нов декор

Монмартр изглежда тъжен, дори люляците са повехнали.

Бохемството, бохемството. Бяхме млади, бяхме луди.

Бохемството, бохемството. То вече не съществува.