BY NIGHTFALL

Приятелства, Любови, Предателства, Париж, дивните и пълни с живот плажове на Насау, суетата на политическите кулоари, смирените склонове на Коя.Една снимка, която напомня за едно отминало време, и хора, които с времето се отдалечават от нас, и които бавно, но безвъзвратно избеляват от снимката, докато изчезнат и остана сам.

Не спирам да скърбя за един погубен свят, какъв точно не мога да кажа, но без съмнение различен от сегашния. Изпитвам чувството, че някаква страховита, ослепителна красота гибелно гасне, и като гняв Божи, чезне, оставя ни сиротни, напуска ни, изоставя ни за да се чудим и маем как да започнем с всичко отначало.

Опитвам се да си спомня какво съм правил по същото време преди пет години. Последните седмици често се упражнявам в подобно бягство назад във времето. Търся отделни пасажи от миналото си, което ми се струва измамно по-красиво от настоящето. Също както когато се е случвало въпросното минало съм си мислел за едно друго, което го е предхождало.

Изживяното време винаги ни се струва по-прекрасно от настоящия момент. Защото настоящето изисква УСИЛИЕ! А миналото единствено силата да си го спомняш по-хубаво, отколкото е било.
 
А бъдещето? То е надеждата, че все пак един ден настоящето ще е по-желано от миналото. Че тук и сега ще е всичко, от което имаме нужда. Че няма да се крием зад планове или спомени, а ще разхвърляме душата си на малки парченца и ще се радваме на фоерверките, които ще блеснат около нас в нощта.

А дотогава,....ни остава надеждата, че с последните лъчи на слънцето, малко преди да падне здрача, ще може да погледнем и запомним, образа на този отмиращ свят, за да ни топли до заранта....