Тогава

Шарл Азнавур
/преводът е на англоезичната версия на песента - Then/

Бяхме щастливи тогава
Бясно изживявахме дните си
Бяхме като онези пиеси, които са като безкрайни
Бяхме опиянени от танците ни всеки ден
От лятната песен
Казвайки си, че всичко е така както трябва да бъде
И Нищо не би могло да се обърка

Бяхме гладни тогава
Споделяхме всеки къшей хляб
Често наполовина изгубени
Често наполовина бедни
Но с всяко докосване бяхме още по-близки
Нищо друго нямаше значение
Вярвахме, че някакси ще издържим
Бяхме толкова млади
Бяхме толкова самонадеяни



Бяха  сияйни  
Бяха бляскави
Тези дни на надежда
И евтини бяло вино
Но изведнъж един ден
Лятото си отиде
Зимата дойде и се настани.

Дните са студени сега
Дъждът вали
Пътят е самотен
Въздишки по миналото
Сега съм стар
Достатъчно мъдър, за да знам че
Лятото никога не продължава вечно
Просто бяхме толкова слепи
А тичахме толкова бързо

Но изведнъж един ден
Лятото  отмина
Зимата дойде и се настани.
А песента, която знаех ме
Не ще изпеем отново
Защото песента бе ти

А времето беше тогава

Коментари

Анонимен каза…
... Времето виси на едно копринено конче сред Вечността... и не е еднооко... То бе, то е, то и ще бъде едновременно... Когато шофираш автомобил, например, си длъжен да следиш пътя пред себе си, зад себе си и до сами сами себе си, за да не катастрофираш... Къде, в такъв случай, е границата между тогава, сега и занапред? Можем ли ясно да я определим, когато минало, настояще и бъдеще са толкова тънко преплетени?... А колкото до песента... ако тя не си струва да се изпее отново, защо сме я подели въобще..., нали?! Затуй и във всяка хубава песен има припев... или, иначе казано, повтаряща се... същина..., отдето и лъхва на... Онова, което думите, осакатени, олющени и превърнати в облачен прах, са напълно безсилни да сторят..., а извира и прелива само от очи в очи... Твоята малка, разпиляна, поради отсъствието ти, неизвестно къде из небето, поетеса, Ася.

Популярни публикации