ПРИЗНАНИЕ

Не пресмятам годините – други го правят,

Не приемам приятели нови през ден,

Не проклинам живота си – Бог го отрежда,

И се радвам на всичко и сълзи, и смях.

Не осъмвам със спомени – не че ги няма,

Но какво ще получа, ако тръгна назад.

Не зазиждам вратите си – ето ме влезте,

Прочетете в очите ми болка и страх.

Не желая безсмъртие – идва и есен,

Бог раздава по равно и вино, и хляб.