End of understanding

Предполагам, че в живота си поне веднъж сте срещали някой такъв човек! Някой, за когото сещайки се бихте искали веднъж завинаги да забравите, че някога сте го познавали. Омръзнало ви е от неговите странни разбирания за света, от позите му, които преди ви бяха забавни, но сега наистина ви карат да се убеждавате в силата на търпението си. Искрено се изумявате от бързината, с която този човек мени настроенията и желанията си, толкова необяснимо и без всякаква логична за вас причина. Усещате студенина в отношенията ви и откровено се обърквате, когато този човек започне да ви уверява, че всъщност нищо не се е променило в отношенията между вас, а същевременно е изградил висока невидима стена от несигурност. Зная, че сте срещали такива хора, които носят тежкото проклятие да нараняват тези, които ги заобикалят! Хора като да кажем Х.

Дълго мислих защо постъпва така с мен този човек. Защо се държи все повече като с враг? И осъзнах, че го наказвам без да има вина, макар че постоянно го обвинявам! За това, че не може да отговори на очакванията ми, за навика му не винаги да ми връща sms-и, за лъжите, които предполагам, че ми говори, но никога не мога да докажа…

Знам, че хората не са идеални! Нито той, нито аз сме перфектни.... Вероятно това е и причината да се нараняваме - понякога съзнателно, понякога не. Тъжно е, но такава е реалността! И докога "извинявай" ще помага? Колко още може да понесе всеки от нас?

Да се извиниш всъщност е най - лесното нещо на света! Това, на което не можем да си обещаем обаче е, да се научим да не нараняваме хората до нас, за да не се налага след това да повтарям безброй пъти "съжалявам"!

Защото както пее Уили Нелсън :

Each time you hurt me you say you're sorry.

And I try to understand and say, "Okay."

But there must be an end to understandin'.

Аnd the end of mine can't be too far away.

I try to understand you're only human.

And we all make mystakes everyday.

But there must be an end to understandin'.

And I know that I just can't go on this way.