Последните дни на (паралелния?) свят

Който ме познава знае, че физиката и още по точно астрофизиката ми е слабост от години. Не съм много добър. Отдавна не съм се занимавал активно, освен прочитането на някоя друга статия в някое научно списание. И въпреки всичко това днес направих голямо откритие – паралелните реалности съществуват!

Не съм първия разбира се – още през 1957 година Хюг Еверет ІІІ лансира за първи път в университета на Принстън Теорията за паралелните светове. С нея обяснява доста парадокси, произтичащи от квантовата физика (е все пак казах че поназнайвам нещо). Ако хипотезата е вярна, би имало безкраен брой наши двойници, всеки от които би живял в един по-различен свят. Всеки път, когато взимаме някакво решение, всъщност променяме пътя на света, в който живеем, докато в други светове се реализират други версии на реалността ни. Така се появяват версии на самите нас, проекция на различните решения, които сме вземали.

Така звучат нещата на теория. На практика обаче положението с паралелните реалности е малко по-различна. В общи линии мотото е “Защо да живееш само един живот, когато можеш да имаш много повече!” Да, знам, че звучи съблазнително. Но дали е така? Днес ще ви дам за пример паралелните светове на един "мой дългогодишен приятел" (да кажем от 32 години). ;) 

От години най- големия му страх е, че не е добър в нищо. И затова се занимава с всичко. Опитва се да промени законите на времето и да вмъкне поне 33 часа във всяко денонощие. Да посети всяко парти, за което има покана. Да изслуша проблемите на всеки, който го записал в паметта на телефона си като “Гъбата, която попива всичките ми оплаквания!” Никога не забравя рождени и именни дни, винаги знае кой е точният подарък, който ще зарадва някой, както и перфектната изненада, която ще го разплаче от щастие. Винаги намира най-точните думи. Задава само въпроси, на които другите могат да му отговорят. Живее в толкова много паралелни вселени и въпреки това нито една, в която да намира време за себе си. Да се спира понякога и да се пита “А какво е важно за мен?”

Не е ли достатъчно трудно и объркващо да участваш в един филм, че си налагаме да усложняваме света си с няколко реалности? И защо обикновено попадаме в такива не в опитите си да станем по-добри хора, вземайки по-мъдри решения, а точно обратното – създаваме си ги, за да отглеждаме там грешките си, да ги поливаме, храним и обгрижваме, докато станат толкова непоправими, че да не можем да ги изхвърлим от живота си и затова да ни трябват още няколко!