Love me or Leave me and let me be lonely
Нина Симон пее
Love me or Leave me and let me be lonely!
Малко страшно нали? Но бога ми колко вярно. Животът трябва да се живее именно по тази формула- кратка и ясна – ясно поставени въпроси и категорично направени избори!
Писна ми от дипломация. От лицемерие. И от опити да се харесвам на всички. Балансът е твърде надценяван. Равновесието в крайна сметка може да го разглеждаме и като алчност за всичко. Всичко или нищо.
Тази формула по никакъв начин не следва да се възприема като ултиматум. Приемете го по –скоро като мотивация. Времето е твърде ценно за да го губим в нерешителност и колебания. Въпреки, че понякога без значение дали ще изберем „ LOVE” или “ LEAVE”, винаги ще ни боли.
Чуйте песента, накрая всеки сам ще рещи!!!
Коментари
Ереха
...
Eреха
Er.
"Илюзии" - Ричард Бах
Приседнала на края на септември,
се лутам между минало и бъдеще.
Така и не разбрах докрая времето.
Къде започвам, и къде завършвам...
Назад остана лятото горещо,
една любов, и няколко надежди.
Сега съм само кротко неизвестно.
И страшно непонятна си изглеждам...
Сама ще се изпитвам на уроците,
които по учебник съм написала.
Когато сънищата свършат, моля те,
не вярвай, че светът ме е измислил
в една сълза от края на септември.
Това е само тихо неизвестно.
Изписвам се реално, без проблеми.
Наужким да живея? Беше лесно...
А после – есен. Цветна самота.
И в няколко листа се преоткривам.
Такава съм. Увиснала луна.
Която и в тъгата е щастлива.
А стихотверението е... разкошно... Как не се сетих аз да го напиша!
Не можах да бъда твоята пролет
Не можах да бъда твоето лято
Нека бъда твоята есен
Нека бъда твоята есен,
ще тежа във ръцете ти златна и зряла,
ще се стича в сърцето ти моята сладост,
и кръвта ти ще стане вино- есенно младо.
Дрехата си, ще ти постилам,
като златна затоплена шума,
и укротена, и немилвана
аз до теб ще лежа безшумно.
Не можах да бъда твоята пролет -
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято
друг се къпа в реките горещи и бели.
Няма да има пролетни мълнии,
юлски горещници няма да има,
с кротка нежност ще те изпълня,
с ябълков дъх и с нещо без име.
Не можах да бъда твоята пролет
Не можах да бъда твоето лято
Некa бъда твоята есен.
Не можах да бъда твоето лятo.
Нека бъда твоята есен.
Ваня Костова
E.
"Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот."
"Портретът на Дориан Грей" - Оскар Уайлд
Аз съм на мнението (доближавайки се до твоето), че човек трябва да прави своите избори и да бъде решителен, без да се колебае, когато усеща как трябва да се случат нещата. Най- важното е да не прави компромис със себе си, защото това не е доброта, а- чисто лицемерие и дори лека болка.
Прав си, животът е твърде кратък, за да живеем в "лабиринт", в един измислен наш си свят и когато реалността те "удари", а тя "удря" здраво, да си в едно непрестанно лутане. Кому е нужно?!
И все пак, всичко си зависи :)
Поздравления за използваните думи ("LOVE" и "LEAVE"), зад които ти, разбира се, не влагаш основното им значение, а това е дарба :)))
P.S. Ако става въпрос за коментарите, ще съм напълно честна- изобщо не отговарят на смисъла, вложен в поста. Написани са с чувство, факт, но логиката- липсва. Определено си личи, че са написани от човек, който е толкова изолиран от света, толкова ограничен и капсулиран в себе си, че вижда несъществуващи неща зад думи, използвани в коренно различна семантика...
А.К.
Ася
Повече от смешно е да споделяш по такъв грозен начин чувствата си. Най- малкото първо се замисли за Иван и как неговият прекрасен пост се превръща в грозно бойно и мисълта му отива на заден план.
Един съвет, ако искаш го приемай: Огледай се, помисли, а и така мъж не се печели мъж.
Аз лично спирам, защото уважавам Иван :)
А.К.
Повече от смешно е да споделяш по такъв грозен начин чувствата си. Най- малкото първо се замисли за Иван и как неговият прекрасен пост се превръща в грозно бойно поле и мисълта му отива на заден план.
Един съвет, ако искаш го приемай: Огледай се, помисли, а и така мъж не се печели.
Аз лично спирам, защото уважавам Иван :)
А.К.
Алекс
рядко отговарям на коментарите на моите постове. Но разгорялата се дискусия под този блог не може да ме остави безучастен, най-малкото когато е намесено и моето име. Основната новина е.... ВОЙНА, БИТКА няма. Има отказ на един човек, да приеме реалността. Що се отнася до мен Алекс, да имам приятелка, която чете тези редове и ме подкрепя през цялото време. Радвам се, че блога ми ти харесва, надявам се, че ще продължи да го прави. А.К. благодаря за оценката на поста ми, както и за факта, че твоя пост се яви форма на катализатор на процесите. :)
Що се отнася до ВАС анонимни, мога да ви отговоря само когато се индивидуализирате. Все пак, не се чувствам трофей, който някой печели в края на едно състезание.
http://www.youtube.com/watch?v=B6Ng8juynMU