Картини от една изложба

Спомняте ли си  Елгар и неговата "Вариации енигма" – нещо познато, но неуловимо, близко, но изплъзващо се... като енигматичните вариации на живота. Портретите, които може да видите по-долу са именно еманация на тези вариации на живота. Всеки различен и уникален сам по себе си, все пак те някак ни напомнят, че разстоянията помежду ни не са толкова големи колкото изглеждат.

Лекарят

Оказва се, че да говориш или пишеш за най-близките си приятели е доста трудно. Имам чувството, че каквото и да кажа ще се повторя, че ще звуча като клише или като прочетена книга. Или пък защото Ники не е от тези приятели, които ти спестяват критиките. Отказва да захаросва ситуациите и да ги пудри излишно. И това го прави един от най-здраво стъпилите в реалността хора, които познавам. Той е доказателство за факта, че един мъж може да определя приоритетите си в живота, без да се лишава от вътрешния си свят.

Преминали сме заедно през доста. Дори като се замисля от колко години се познаваме и започвам автоматично да се чувствам стар. Затова предпочитам да мисля за него повече в бъдеще време.

И да го оставя той да говори…………

Мечтателката

Дияна е една от моите любими приятели. Сигурно, защото всеки път когато се видим, започвам поредната разходка из нейния свят. В него има много любов, нещо вълшебно и вълнуващо, на моменти бунтарско, но никога клиширано или препрочетено. 

Възхищавам се на начина, по който говори за любовта. Или по-точно за начина, по който я описва. И изживява! Сватбата й бе една от най-стилните и приказни, които съм виждал. 

Диди често се възхищава на другите – автори, които са я впечатлили, приятели, които са докоснали сърцето й, красиви предмети, които би искала да добави в уютния си дом. Аз пък се възхищавам на нежността, с която се сблъсква с живота и силата да се изправи пред него с едно от най-несигурните оръжия – думите.

Вярвам, че за да пише или говори добре, човек трябва преди това да се научи да чете. Със сърцето си.

Съдията

Тя е един от хората, които имат такъв заряд от енергия, че понякога сериозно се притеснявам от взрив, когато съм около нея.

Не се спира пред нищо и е способна да минава през стени, ако се наложи, за да изпълни целта си.

Вярвам, че с всичко  е така.

Както вече казах, Гери е като диско кълбо – трудно е да се концентрира в една посока и свети на всички страни.

Тя е като прилив и отлив, но не луната, а неясна и непредвидима сила диктува пристъпите й на заинтересованост и крайното й отчуждение. Да се откажеш от това да я разбереш е най-умното, което можеш да направиш. Въпреки че Гери всъщност е много просто устроен механизъм. Иска няколко неща от живота, но важни.

Затова не се е учудвам, че в само един разговор, тя може да ме разведе из цялата вселена на Алефът /Не този на Куелю, а онзи истинския на Борхес/

SPACE

Но се случи нещо много по-важно, което човек може да оцени само, когато годините зад гърба му станат достатъчни, за да знае кое в отношенията между приятелите наистина си заслужава.

Нашето приятелство е далеч от клишетата. Не ходим често заедно на разни пътувания, нямаме общи приятели, на които да купуваме подаръци за рождените дни или пък, с които да пием по клубовете. Имаме обаче нашите си моменти, в които говорим, говорим, говорим. Споделял ми е неща, които никой друг не знае и е получавал разбиране, каквото понякога не проявявам дори към самия себе си. Със сигурност времето ще ни изправи и пред моменти, в които временно ще се заличаваме от живота си, но след това съм сигурен, че винаги ще намираме обратно пътя към малкото си затворено общество.

SPACE е един от най-талантливите, стилни и идейни хора, които познавам. Нищо при него не е случайно. И нищо не се подценява. Това, което и двамата ненавиждаме е посредствеността във всичките й форми. И не сме склонни да правим компромиси с това.

Инженерът

С Тео е приятно да се говори. Има интересни неща за казване и действа ободряващо върху събеседника. Не харесва конвенционални ситуации, задава сериозни въпроси и се насочва право към истината.  Тео не е от лесните хора. Никога не си сигурен какво мисли. Той е като айсберг. Виждаш съвсем малко на повърхността и всичко останало остава скрито някъде в студените води, които е разлял между вас. Но, ако си достатъчно търпелив, айсбергът бавно започва да се топи. Наистина много бавно, но се топи...

Тео е едър мъж, понякога дори може да изглежда страшен, сигурен съм, че малко хора биха решили да се закачат с него в някое заведение. И въпреки това, когато съм с него, усещам че вътре в него има един пъстър с емоции и чувства свят, която расте с всеки изминал ден. 

Архитектът

Андре е история точно от тези, които обичам - нищо не е такова, каквото изглежда и постоянно има напрежение, което те води към следващото откритие.
Пъзелът още не се е подредил, но вече има достатъчно парчета, от които да схвана общата картинка. И да ви кажа, че този портрет не само има място в този проект, но за него следва да се отдели специално място. Нищо, че понякога е дистанциран. Предполагам, че това е от хищническата му природа. Същата тази, която определя друго силно негово качество - той обича да побеждава. Странното е, че когато го прави това не ме кара да се чувствам като губещ.

Успях да науча много неща от него. За повече от двете години, които изкарахме в Париж успя да ме предизвика милион и един път. Със критики, забележки, недоволство и коментари, които не са розови. Но ме караше да се движа напред, да се старая повече и да искам един ден да ми диша прахта.

Сега докато пиша това се замислям, че това нашето не е класическата форма на приятелство. Някакво състезание е, олимпийска дисциплина, в която още никой не е взел златния медал. Но май и не точно това е целта...

Понякога ме дразни до безобразие. Но това е все по –рядко, а и не се съмнявам, че и аз него J. Затова и когато е мил, оценявам че е проявил тази слабост (или може би удоволствие за самия него) и точно заради тях си заслужава да го познаваш. И да се радваш, че някаква случайност ви е пресекла пътищата в живота.

Екологът

Хриси е от хората, които срещаш, но ти отнема време да разбереш истинската причина, заради която пътищата ви са се пресекли. Но ако си достатъчно умен поглеждаш ситуацията от друг ъгъл, за да видиш, че всяко запознанство е ценно. И че може да не си постигнал първоначалния си план, но да си получил шанс за нещо много по-ценно.

Не съм сигурен дали Хриси е човек, който може да бъде описан. Само знам, че животът ми нямаше да е същият ако тя не бе сред приятелите ми. Защото приятелството ни вече е изпитано във времето, обвързано е с толкова емоции  и  спомени – Рим, Париж…..Тя е от хората, които винаги имат специално мнение и отношение към нещата от живота. Съвсем не е от хората, които биха въздишали, ако ми позволите да използвам тази алегория,  след всяко заглавие, което прочетат или пък сляпо да се възхищава на всеки нов автор, който е излезнал, само защото рецензиите за книгата му са добри.  Тя знае, че не е лесно, но че3 винаги това, което се появява изпод пръстите ни трябва да е стойностно.

 Малкият

Един отдалечен на пръв поглед човек, който пази дистанция около себе си. Той изпитва огромен страх да се обвърже, да се потопи напълно във времето и пространството и да бъде отделно човешко същество, каквото е. Винаги се страхува да не бъде хванат в ситуация, от която е невъзможно да се измъкне. Всяка обичайна ситуация е ад. Нещото което той абсолютно отрича, е отговорност за каквото и да било, както и да понася товара на дадена ситуация.

Н. притежава странната дарба да го харесваш точно заради тези качества, заради които го и мразиш. Например да ти казва истината без да я пудри и въпреки че от това може да те заболи (и най-често се случва точно така, малка куха болка те разкъсва от главата до петите) след няколко минути започваш да се чувстваш много по-добре. Н. е ироничен. По природа и тактика. Иронията му е забавна, но и нараняваща. Никога не можеш да си сигурен дали, когато казва нещо мило го мисли наистина или се смее на ум. Използва иронията и за да оправдае някои от грубите си думи. Да, иронията е начинът на Н. винаги да остане отгоре. Освен ако няма нещо привлекателно, заради което да падне по гръб! Иронично казано...