P.S.: ET IN ARCADIA EGO
Винаги съм си представял, че ако някога и ако някой разкаже историята на моя живот, то тя ще започва с велико първо изречение. Нещо като откровението на Казандзакис от неговия „ Рапорт пред Ел Греко” : Генерале мой, битката завършва, правя рапорта си; ето къде воювах, ето как воювах, бях ранен, изплаших се, но не дезертирах; зъбите ми тракаха от страх, но пристягах здраво челото си с червена кърпа, за да не личи кръвта, и се хвърлях в атака.” Ако пък ли не ми се отдаде патетично героичния тон, то може да е нещо помитащо като при Форд : ”Това е най-тъжната история, която някога съм чувал”. Чел съм го сигурно десетки пъти, но то все още ме разбива и скрива шапката.
Всъщност хората си спомнят първите изречения, дори когато останалата част от произведенията бавно почват да се покриват от снега на забравата.
Откакто съм почнал да се боря с белия лист, независимо за какво е ставало дума, не съм се борил по-мъжки , с нищо друго, както с първото изречение. Винаги съм смятал, че след него всичко ще се подреди. Но уви не. Има писатели, които никога не са успели да надскочат първия си роман. Аз пък така и не успях да надскоча първото си изречение.
Така че, на Вас оставям да сложите първото изречение, от мен само историята.
Като всички истории, така и тази започва от не знам къде си. Да търсиш началото е все едно да търсиш началото на вселената, или от къде извира реката. С месеци, та дори и години може да се връщаш назад във времето или нагоре по течението, да следваш завоите до изтощение, и накрая, всичко до което стигаш , - и това е последната точка на това абсурдно пътуване, е една мокро петно, нейде в джунглите, което скрива от теб същностното, исконното начало. И все пак , ако отворите картите, на едно малко или повече произволно място по пътя, който сте извървели, картографът е поставил точката на компаса си и е казал ето от тук започва реката,
Така и аз. Аз съм картографът на душата, който търси къде е началото на тази история.
А може би подхода е грешен, може би трябва да започна от края или поне онзи откъс от време, в който пръстите ми се движат бързо по клавишите на моя notebook, и запълват празните полета на страниците.
Коледа е ! 2011. Разделям се с една отиваща си година, а в моя конкретен случай с цяло десетилетие от моята история, с поредица от отминали събития, може би и с хора, с които пътищата ни повече няма да се преплетат… Разделям се и с неща и личности, с които може и да ни е било хубаво -- някога -- но за да продължим напред, просто трябва да им кажем едно последно “Сбогом!”.
Но това не е сбогуване, просто е една инвентаризация на спомените ми.
Това е една изцяло лична равносметка от едно пътуване през определен период от моя живот. В началото на този период аз бях един, в края му съм друг. Именно затова и го определям като пътуване. Едно безбрежно и непрекъснато движение на духа и тялото отвело ме от говеенето на душата до дивните и пълни с живот плажове на Насау, от суетата на политическите кулоари до смирените склонове на Коя.
Следва продължение …..
Коментари