Един мъж, една камера, и .... Ню Йорк

I.

Ангелът

Това е любимото ми място в Ню Йорк. И място като това трябва да се види именно в ден като онзи, в който го видях. Слънчева есенна утрин. Топла и прохладна едновременно. Небето е леко мъгливо, така че слънчевата светлина има характерно физическо присъствие. През есента дърветата през езерото започват да се багрят в пъстрата палитра на жълтото и червеното, а слънцето се отразява в тях повече от брилянтно на фона на тъмно синьото небе. Сега е все още рано, но първите падащи листа подсказват наближаването и на този ден.

Ангелът зад гърба ми е моят любим ангел. Харесва ми повече като статуя разбира се. Ангелът ознаменува смъртта, но едновременно с това внушава свят без смърт. Направен е от най- тежките неща на земята – камък и метал. Тежи сигурно тонове. Но крилата му… те са инструмент на полета .Това е Ангелът Бетесда.

Според преданията този ангел слязъл в двора на двореца в Йерусалим в дните на Второто царство. В най- натоварените часове на пазарния ден. Той слязъл и само върна на пръстите на краката му докоснали земята, но пак според преданието, там бликнал фонтан. Фонтанът бил лечебен. Ако някой, който страда тялом или духом се потопи във водите на фонтана на Бетесда, ше бъде излекуван. Измивайки се, ще изчисти болката.

Когато римляните дошли и разрушили двореца и сложили края на Второто царство, фонтанът пресъхнал.

Според легендата, когато Милениумът настъпи, не 2000 г., а Милениумът с главно М. фонтанът ще потече отново.

А дотогава?

Дотогава остава да се взираме в лицето на каменния ангел в Сентрал Парк и да чакаме.