Преображенията на Н.
За да стане ясно, следващия текст, е резултат от малък социален експеримент на един приятел, който се опитва да дефинира себе си посредством възприятието на другите. Ето го моето възприятие.
Виждам го приседнал, с онази горда и много „негова” гримаса.
Разбира се в съзнанието ми изниква образът – с неизменните слушалки в ушите, с леко повдигнато рамо и прибрана брадичка, независим и див. Един отдалечен на пръв поглед човек, който пази дистанция около себе си. Той изпитва огромен страх да се обвърже, да се потопи напълно във времето и пространството и да бъде отделно човешко същество, каквото е. Винаги се страхува да не бъде хванат в ситуация, от която е невъзможно да се измъкне. Всяка обичайна ситуация е ад. Нещото което той абсолютно отрича, е отговорност за каквото и да било, както и да понася товара на дадена ситуация.
Но знам, че има и друг Н. С него е приятно да се говори. Има интересни неща за казване и действа ободряващо върху събеседника. Не харесва конвенционални ситуации, задава сериозни въпроси и се насочва право към истината. Той притежава младежки чар, и ако ми позволите да цитирам Мари –Луиз фон Франц, онова „вълнуващото усещане на глътка шампанско”.
Н. не е от лесните хора. Никога не си сигурен какво мисли. Той е като айсберг. Виждаш съвсем малко на повърхността и всичко останало остава скрито някъде в студените води, които е разлял между вас. Но, ако си достатъчно търпелив, айсбергът бавно започва да се топи. Наистина много бавно, но се топи...
Н. притежава странната дарба да го харесваш точно заради тези качества, заради които го и мразиш. Например да ти казва истината без да я пудри и въпреки че от това може да те заболи (и най-често се случва точно така, малка куха болка те разкъсва от главата до петите) след няколко минути започваш да се чувстваш много по-добре.
Н. е ироничен. По природа и тактика. Иронията му е забавна, но и нараняваща. Никога не можеш да си сигурен дали, когато казва нещо мило го мисли наистина или се смее на ум. Използва иронията и за да оправдае някои от грубите си думи. Да, иронията е начинът на Н. винаги да остане отгоре. Освен ако няма нещо привлекателно, заради което да падне по гръб! Иронично казано...
Н. се старае да постъпва правилно. И този негов морал (или егоизъм да не обърква прекалено много живота си) правят твоя хаос. Той е като прилив и отлив, но не луната, а неясна и непредвидима сила диктува пристъпите му на заинтересованост и крайното му отчуждение. Да се откажеш от това да го разбираш е най-умното, което можеш да направиш. Въпреки че Н. всъщност е много просто устроен механизъм. Иска няколко неща от живота, но важни.
Н. има моменти, в които съблича маската и се разголва пред теб. Не буквално. И това са моментите, които изтриват всички лоши чувства, които ти е създал съзнателно или незаслужено.
Н. е невъзможна история. И точно затова не искаш да й слагаш край. Не точно сега. Ще дойде време и за това. В най-неочаквания момент.
Коментари