Отпътуване от Невърленд

Спомняте ли си онази хубава детска история, за едно чудно място където всички можели да правят каквото си искат и да бъдат вечно деца. Това митично място се казвало NEVERLAND. Това приказно място както казва новелата се намирало в главата на децата и само там то можело да оцелее. Днес обаче все по натрапчиво ме залива усещането, че живея в един псевдо NEVERLAND, нашенски модел, характеризиращ се по населяващите го митични същества.

В този псевдо NEVERLAND живеят два вида митични същества. Първата категория обитатели може да ги определим като- мъжете- деца Проблемът на мъжете-деца се проявява в това, че дори минали границата на 30-те, те като че ли замръзват на границата между момче - каквото вече не иска да бъде, и на възрастен мъж - какъвто не иска да става.

Синдромът „Питър Пан" за първи път е описан от американския психолог Дан Кайли. Това не е болест, а психологически проблем, чиято същност се заключава в това, че човек не иска да се превърне във възрастен мъж, а иска завинаги да си остане момче ( по аналогия с веселото момче Питър Пан - вечното дете). Той не ходи с детски дрехи и не се цапа с каша на закуска. Можеш да си му приятел и да не можеш да разбереш защо понякога той е толкова жесток с теб. Можеш да си му началник и да се възмущаваш от престъпната му безотговорност. Може да си му съпруга и един прекрасен ден след пет-годишен брак, да се побъркаш, когато една сутрин той става от леглото и ти заявява, че те зарязва завинаги. И нито един мускул на лицето му няма да мръдне. Той не се преструва. Той е просто такъв - „весел, искрен и жесток. Като всички деца". Нали помните, че Питър Пан заведе приятелката си Уенди в един прекрасен омагьосан свят, но така и не успя да изпълни нито едно свое обещание, защото вечно тичаше подир мечтите си.

Ако се вгледате по-внимателно, винаги можете да различите тези мъже. На първо място, те създават на себе си и околните доста грижи заради постоянно демонстрираната безотговорност, безкрайното отлагане на всяка сериозна работа и упоритото нежелание да погледнат е истината в очите.

Втората категория митични същества на острова са жените –деца. Или както вече е модерно да се наричат „кифли“. Не че има точно определение за този тип – най-общо казано в групата влизат всякакви. Силиконки, чалгарки, блондинки, брюнетки, манекенки. Има ги всякакви. Неприятна порода със следните отличителни белези: най-малко една пластична операция, няколко екстеншъна, ноктопластика тип „перфектното оръжие за самоотбрана“, лъскави аксесоари и по много, дрешки с големи надписи по тях, грим даже и на плажа, надменен поглед и разбира се многоооооо претенции. Кифлите се познават най-вече по претенциите.

Защо никой не говори за другите жени. За тези, които не се появяват в евтини клипчета. За тези, които работят с желание, а не за да правят „кариера“. За тези, които са верни на мъжете си без значение дали им е купил джиБ или не. За тези, които не си цупят устничките всики път, когато има буря с гръмотевици, защото си мислят, че ги снимат. За тези, които се замислят дали ще бъдат добри майки, а не раждат деца само за да си закрепят проваления брак. За тези, които дори, когато са на колене и правят суши пак държат контрол над нещата. За тези, които не се страхуват да обичат някой умен мъж, който може да ги нарани. За тези, които не биха забили нож в гърба на приятелката си, за да си легнат с гаджето й. За тези, които и с пръстен и без пръстен на безименния пръст на дясната си ръка знаят, че никога няма да останат неоценени. За тези, които могат да се радват на промените в живота без да изпадат в кризи, които после лекуват с шопинг в мола. За тези, които са достатъчно силни, за да не си страхуват да показват слабостите си. За тези, които не се опитват постоянно да се състезават с мъжете, а само тогава когато искат да бъдат победени.
Защо никой не пише плажен дневник за тях? Защо никой не се сеща да им направи група във Facebook? Защо вече никой не иска да е като тях?

Е хора на мен отдавна ми писна да живея в измислен NEVERLAND. А на ВАС?