Да си напазаруваме Бог???

Време е да си го кажем в прав текст, ние сме християни само по Коледа и Великден. Тогава като при откриване на нов евтин супермаркет на някоя верига, ние се тълпим по стълбите на черквите със свещи в ръка. Заплащайки 20-те стотинки за свеща, ние се надяваме, че сме си напазарували малко Бог, превръщайки го в поредната стока за продан.

Да вярваш в Бога и да ходиш на църква представяйки се за религиозен чрез демонстрирането на някаква религиозна практика са две различни неща. Едното е пълната свобода, а не принудата, която позволява на душата ти да търси другите селения, другото е по празниците да влезнеш в храма като в търговски обект и да си напазаруваш Бог. Само дето Бог не е прищявка. Бог е нужда.

Защото както казва св.ап. Яков „защото вашият живот какво е ? пара, която се явява за малко време, па изчезне” (Иак, 4:14). Острото усещане за смъртност, единствено то може да ни излекува от този краен материализъм, и да отключи у нас онази тънка струна на метафизичното. А както знаем в началото на всяка метафизика е молитвата. С нея настъпва и смирението. Тя е времето когато човекът, оставил делните си грижи, се издига, а Господ слиза при него. Това е времето когато става тяхната среша и се осъществява тази тайна. Да бъдеш буден и да се молиш, та да не пропуснеш идването на Господа. И едва тогава нека светилникът се запали - дори никой човек да не го вижда, Бог ще го види.