Защо е бил необходим Юда

"- "Аз съм агнецът Божий - блееше ти, - и отивам да ме заколят, да спася света... Юда, брате мой, не се бой, смъртта е вратата към безсмъртието; през тази врата трябва да мина, помогни ми!" И толкова те обичах, толкова ти имах вяра, че казах "да", отидох и те предадох... А ти... ти..." А още преди това обяснява: "- Кого искаш ти да избере, Мария Магдалена? Онази вятърна мелница Петър ли? Или онзи глупчо Йоан ли? Или пък, да не би да си искала да избере твоя милост, една жена? Аз съм кремък от пустинята и издържам, затова ме избра мен!"

„Последното изкушение” Никос Казандзакис

Юда бил предател...

Рядко обаче се случва да се замислим, че именно върху неговото предателство е построено всичко; цялата последваща история на човечеството и Земята наистина се гради върху целувката на Юда: все пак тази целувка отприщва всичко, което се е случило.

Обаче КОГО предава този човек?

По-точно - КАКВО предава? На кого го предава? Всичко, което Иисус прави, е толкова публично, толкова открито, толкова, ще ме прощавате, показно (в което е и смисълът му най-сетне), че не разбирам кой е бил онзи олигофрен, който да не е познавал Христа, та му се е налагало да му го посочват по такъв театрален начин. Не е задължително да си чел евангелията; достатъчно е да си гледал холивудските продукции, за да знаеш, че цялата дейност на Иисус е била публична по дефиниция

А никой не Го познава! Те чакат Юда да им Го посочи. Юда пък, подлецът, лично си предлага услугите и им представя офертата си: трийсет сребърника и им Го предава.

Идея нямам колко са интерпретациите на причините за тази целувка, но не се сещам някой да се е усъмнил в нея, а оттам - и в последствията от туй целуване. Понякога имам усещането, че човечеството е чело Евангелията презкуп за грош, но това, естествено, няма как да е вярно. Така че защо през всичките тези векове са пренебрегвани онези места, които категорично и директно оневиняват нещастника? И в четирите канонични текста на тези книги Христос казва на дошлите да го заберат: "Всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте!..." - което си е абсолютно вярно.

...Върху това предателството на Юда Искариот, върху устойчивата конструкция "Юдина целувка", собствено се гради и християнството. Без предателството и целувката нямаше да я има кръстната смърт на Христа, по-точно нямаше да я има поуката на сравнението. Все пак едно е да го бяха арестували още докато буйства пред храма, а друго е, когато някой го е предал.

Тук вече е важно да има предател. Предателят пък да има лице.

И име.

Името му се превръща в ужасна заплаха и в най-главното основание за страх. Предателството се наказва с ужасна смърт, а ако е предателство срещу Църквата - задължително със смърт и вечен позор. А Църквата обича да плаши. И най-голямото предателство за нея е усъмняването. Александър Демандт обобщава нещо важно. "За християнската традиция - казва той - Юда е празлодеят." Юда, разбира се, е и необходимият злодей, без когото историята на човечеството нямаше да е същата. През всичките тези векове и хилядолетия християнската църква си отмъщава за предателството на Юда Искариот. Руши с кръст, огън и меч стари цивилизации и непрекъснато плаши хората с Апокалипсис (издиктуван на Йоана пак от Иисус).

И, което е най-ужасното, за предателството няма прошка. Много неща могат да бъдат опростени, случва се дори страшни престъпления да бъдат възнаградени с вечна почит към извършителите им, но предателството - никога.

Също така не са случайни строгите поучения на човешките мъдреци, че няма големи и малки предателства. Предателството е едно и все е престъпление. Най-голямото. Доскоро в България законодателят беше разпоредил, че предателството на Родината директно се наказва с най-тежкото наказание, ясно кое. Маса народ си е отишъл по този зловещ параграф, който отгоре на всичко виси като заплаха над всички и всеки.

Затуй е бил необходим Юда.

Историята с неговото предателство окончателно и необратимо заличава най-естественото ни право: правото на избор.

След него изборът ти може да бъде само един: диктуваният от правилата.

Алтернативата е предателство.

С всички произтичащи от това последствия.