Цирк

Ето дойде време за поредното кафе, в поредната кратка пауза.Време да сменим костюмите, да оправим прическите, да скрием умората. А после….после отново на манежа. С годините някак бавно и неусетно животът ми се превърна в една голяма циркова арена, а виновник за спектаклите съм само аз. Понякога ту чувствам, че съм пъргаво животно прескочило през огнения кръг, ту пък че клоун съм, понесъл тихомълком като кръст поредната плесница, която трябва да разсмее публиката. Ту пък мишена съм за думите-ножове безгрижно запокитени към мен. И ако след това в очите ми проблясват пак огньове, то някой вътре в мене е ранен. И макар доста мои познати да казват, че съм смел и ловък еквилибрист – все по-често почвам да се питам дали ще мога да издържа до следващия бис. Би трябвало да съм преуморен от този тежък режим на всеки час.

Но какво да се прави, животът си тече. А аз имам своите кафета в кратки паузи. Ето музиката зазвучава, спектакълът започва, животът продължава.Допивам кафето на екс. Почивката свърши. А аз все още съм в цирка. Светлина моля. Повече светлина.:)