Защо не се страхувам, че ставам на 30!!!

Здравейте. Спомняте ли си онази стара българска песен „ Остаряваме бавно”. Между другото – Истина е. Остаряваме бавно, неусетно почти - ама различно. Докато като деца всички бързахме да станем „големи", в един момент това за някои се промени, а за други се задълбочи до нереални размери. Все по-често срещам приятели и познати, които с наближаването на поредния рожден ден, изпадат в крайни състояния на отричане на фактите. Тези състояния са още по отчетливи при онези от нас, които тази година навършват 30.

Тук никой няма да бъде категоризиран, но и ти си виждал/а толкова много от въпросните екземпляри - нетърпеливи деца, които искат да пораснат, тийнейджъри, които искат още да пораснат и накрая…..

Тук смятам да опиша само моето мнение. А то е:

Аз не се страхувам или срамувам, че ставам на 30. Не се страхувам, че ще се променя физически. С риск да се повторя ще кажа, че това е биологичен закон.Промяната е константа.Как ще изживеем тази промяна?Това зависи вече само от нас.Може да я приемем като смърт,край...Или като втори шанс.Тя може да се разглежда като внезапен прилив на адреналин или като,че ли във всеки един момент може да се преродим.

А що се касае до мен както каза безименният разказвач в „Боен клуб": „Аз съм 30-годишно момче". Такъв съм. Кризата на средната възраст няма да ме догони в бесен спринт със спортна кола, поредица изневери и скъп костюм. И когато му дойде времето няма да се терзая, че ще оплешивея, че в някакъв момент ще посегна към синьото хапче (не като в „Матрицата"),че ще се отпусна, че ще ми опадат зъби, а ушите и носът ми ще са огромни. Всички обаче знаят, че суетата е присъща за жените и за тях тя е много по-важна. Аз просто ще бъда един от утрешните чичковци.

Утрешни чичковци, които ще са по-усмихнати - това ще сме ние. Да, ще зяпаме по-младите дами около себе си, ще се опитаме като Кевин Спейси в „Американски прелести" да си докажем, че още ни бива и да си спомним какво е да си щастлив. И някои ще успеят, 100%.