Скитниците винаги са сами?

„Има ли някоя специална?" - това взеха да ме питат родители, приятели, Чупи (тя си е самостоятелна категория :) ), познати и кои ли още не.При това все по-често!

Обществото е различно, няма натиск, феминизмът е постигната цел (следователно мъртва), половете са равни, съжителството и брака са синоними...

Глупости - казвам аз на тези теории. Защото на мама не й пука какво твърдят вестниците, хората си питат - има ли някоя специална, сиреч - кога ще се възпроизведеш?

Опитвам се да им обясня, че всичко е наред и съм щастлив. Но те бързат да ми напомнят: "Симпатяга си ( това лично аз го оспорвам ама хайде) и сега ти избираш, но после теб ще те избират..."

Напълно съзнавам каква реакция ще предизвикат следущите редове! Но е редно да го напиша.

Бракът не означава нищо.

Съжалявам, мили дами, не съм предател, просто надживях тази детска илюзия, с която промиват мозъците ни. Явно има причина една от любимата ми приказки на Андерсен да е тази за малката русалка –харесва ми образът- тя никога не се жени, но пък се превръща в пяна по свой избор... и е вечна.

За принца и нормалната девойка нищо не казват - те са си женени и до ден днешен - не ги ли виждате по улиците?

Но всеки знае, че подписът не е инжекция, която ни влива във вените 20% отговорност, 60% вярност и още 20% любов за всеки случай. Ако той или тя не е там за теб, никой съдия на света не може да ги принуди.

Защо тогава хората, които са ни най-близки, тези които са ни създали, искат да се женим?

Защото знаят една истина скитниците винаги са били сами. А това винаги носи болка. Може би те искат да ни завържат на земята, за да не пострадаме.

Може би защото и те са скитали дълго?

Но както казва една моя приятелка когато двама души гледат в една посока, вълнуват се от подобни и взаимодопълваши се мечти, нямат нужда от "подпис в ритуалната зала". Важно е да откриеш човека с който би искал заедно да остарееш, тогава и скитниците могат да бъдат двама.