ФАЛШИВ ГЕРОЙ
Не можем да се имунизираме от срещата с такива, но можем да се насладим на удивителното изпълнение на чаровно-изтормозения актьор. Та бога ми кое днес не е фалшиво в живота ни - и храната, и стоките, които купуваме, и дрехите от изкуствени материи, и отношенията, и любезностите, които си разменяме. Понякога сме толкова увлечени в усвояването на тази игра, че сме превърнали неискреността в рефлекс. Пазим се с дребни лъжи, за да не бъдем подведени и излъгани. Между другото на това ни учат още от малки, спомнете си милите думи за благородната лъжа на Моканина. Прикриваме се зад полуистини, за да не нараним уж хората, които твърдим, че са ни близки. Лъжем, че тъкмо сме мислили да се обадим, че тъкмо сме тръгнали за срещата, че алармата не ни се е включила да напомни някакъв ангажимент...Неискрено сме мили, когато искаме да получим нещо. Крием лицата си, мислите си, характерите си...Вживяме се в роли, обезличаваме се.
Прибягваме до удобни лъжи, за да успокоим децата/ родителите си. Крием зад фалшиви усмивки завистта си. А искаме да бъдем истински и да се заобиколени от такива хора. Не ни стиска да се опознаем и да признаем недостатъците си, вместо да се оправдаваме с тях. Не ни стиска да опознаем тези около нас, защото е по-лесно да ги ревнуваме, мразим или да се влюбваме в тях насляпо, а после някой друг да ни е виновен. Да бъдем подведените, огорчените, разочарованите, онеправданите... Признаваме само своите истини и житейски философии, заключвайки мъдро: Не знам, не си прав/а! или Много грешиш! Омръзнало ни е от фалшиви герои, а вярваме и инстинктивно търсим точно тях-тези със силните думи, големите жестове и честните сини очи. Твърдим, че имаме нужда от толкова малко, а когато го получим сме недоволни, сравняваме, поставяме условия...Живеем уж за едното общуваме, а роптаем, че никой не ни разбира, каквото и да значи това. Заспиваме сърдити, будим се уморени, а времето рисува по лицата ни истински следи от фалшиви неща. Или както пееше едно време Тодор Колев :
Коментари