Всички си тръгват

Преди години някой ми каза че приятелите си идват и си тръгват от живота ти. Те са близки до теб в определен момент, после се появява някой друг, който споделя новия момент с повече разбиране към теб, после пак се сменя моментът и така... цял живот.

В началото бях смутен, възмутен и леко учуден. Изпитах съжаление към този човек, чиито виждания за приятелството бяха толкова практични и незадълбочени. После изпитах гняв, защото някой се опитваше да ме убеди че ПРИЯТЕЛИТЕ МИ, които бяха центъра на света за мен, днес са тук, но утре няма да ги има. А накрая в мен се прокрадна страхът…..

Тази истина датира от пра стари времена, но като чели все я забравяме. А именно, че човек рано или късно трябва да се изправи срещу страховете си. За да ги победи…или те да го смачкат! Обикновено се опитваме да отложим този момент, защото все не се чувстваме достатъчно силни. Но като се замисля няма как да знаем дали сме или не преди да си изправим пред страха!

Страхът от това да те отблъснат, страхът от самотата, страхът от загубата на приятел, страхът от промените, страхът от възможността да загубиш работата си, страхът от обвързване, страхът да не разочароваш някой, страхът да си тръгнеш първи, страхът да не те харесват, страхът, че те лъжат, страхът, че ще загубиш.

Страхът живее в нас и се храни със съмнения. Страхът ти дава сигурност, че никога не би рискувал необмислено. Страхът те задушава бавно и мъчително, карайки те да забравиш, че имаш оръжие, с което да му отвърнеш.

И тогава един ден идва бурята! Като тази днес. Попадам в окото й, вървящ срещу вятъра, който ме удря в лицето. Но вместо страх изпитвам друго - някаква странна сила и мотивация да вървя напред. Като герой от компютърна игра съм – абсолютно безсмъртен! Всяка крачка ме прави по-силен, нищо че усещането е като от челен сблъсък със стена! Не спирам! Няма нещо, което да може да ме спре. А след страха идва… спокойствието.

Днес научих от бурята нещо много важно!

Много по-лесно е да победиш врага, когато има лице. И е много трудно да го направиш, когато си враг сам на себе си!

А иначе просто трябва да го приемем накрая ВСИЧКИ СИ ТРЪГВАТ !!!!

Коментари

Nikolay Stoynev каза…
Защо непременно всички да си тръгват? Майка ми например има две приятелки още от детските си години и те все още са важна част от живота и. Нещо твърде модерно стана напоследък да залагаме на крайния индивидуализъм и да се самонавиваме, че няма други възможни пътища в живота но не е точно така..
Teo Stefanov каза…
Чудесна статия, много ми хареса. Само истини. Иначе относно темата на статията ти, и аз съм съгласен че повечето приятели са до време. Жалко, но факт. Особенно голяма пропаст, която пречи на създаването на доживотни приятелства е семейството. Просто за всеки, който вече е обвързан, то става приоритет и повечето хора занемаряват приятелите си. Бих казал че с годините, човек губи постепенно почти всички приятели и накрая остава само със семейството си...Колко тъжно, но е факт. Разбира се има и доживотни приятелства...но те определено са много редки. Аз самия, много държа на приятелите си и често пъти съм доста критичен към тях, когато те забравят приятелите си, било заради някоя нова връзка, било заради някакви професионални амбиции и други. Но какво мога да направя, ако някой твой приятел те забрави, ти насила не можеш да го върнеш...Това е за мен, тъжната истина.
Единствено се надявам с моите приятели да останем такива доживот. :)

Популярни публикации