Радвам се, че музиката не ти хареса!!!

"Сега какво ще правиме без варвари?
За нас все пак те бяха разрешение."

К. Кавафис

=

„-Защо не смениш тази варварска музика. Честно да ти кажа не разбирам какво й харесваш.”

Погледнах спътника си, извиних се и извадих диска на Kaney West. От колоните в колата прозвуча края на песен на Rainbow. Прибрах се. И се замислих, кога се превърнахме в конформисти, кога новото и различното, онова което ни кара да пресечен традиционните граници, било то в живота или музиката се превърна в емблема на варварското? Кога новото се превърна в културен страх?

Защото културата е нещо като фокус на нашите страхове. Независимо от това дали искаме или не, ние се раждаме в един културен свят. Научаваме определен език, възприемаме навиците на родителите, по-късно и на приятелите си. Без да го искаме и дори без да го забелязваме, ние сме част от една много определена, регионално оцветена култура. И тя ни задава схемите, чрез които виждаме света. Това е нещо толкова естествено, че ние лесно го забравяме. И възприемаме всяка промяна на културата си като агресия. Присъствието на една чужда култура всъщност не ни застрашава реално. Но за разлика от постепенния упадък на икономиката, ние възприемаме това присъствие много интензивно. И наричаме всяко отклонение от „обшоприетата нормалност” в културата за варварство. Инстинктивният, сляп страх, който изпитваме пред лицето на предполагаемите варвари, не превръща ли самите нас във варвари? В този връзка си струва да отбележа, че твърдите стилове в музиката са за учебниците по история на музиката, а всички онези които под сурдинка раздават квалификации, като коне с капаци са гробокопачи на промяната.

Човек трябва да разбира, че живите култури се променят непрекъснато. Само мъртвите култури не се променят. Днес ние сме в състояние да кажем кои точно са определящите качества на византийската култура – но само защото тя е мъртва. Живите култури, напротив, могат да бъдат описани само приблизително, защото те преминават през непрекъснати промени. Но именно това доказва живостта им. Защото животът, това означава промяна.

Така, че аз дочаках Варварите г-н Кавафис! Те съществуват и дойдоха.

А за спътника ми, радвам се че музиката не ти хареса!!!