Сбогом!!!

„The game of love I played with arrogance and pride, and every flame I lit so quickly, quickly died.The friends I made all seemed, somehow, to drift away and only I am left on stage to end the play.”

Французите, а тях се предполага че ги поназнайвам, казват, че всяка раздяла била като една малка смърт.

Но смъртта е не само край на живота. Понякога може да бъде и началото…

А раздялата -- дори когато е завинаги -- също е едновременно и краят на нещо старо, но и началото на нещо ново. Ново начало. За да продължим по пътя -- с поглед напред, а не извърнати назад… към онова, което е било… но няма повече да бъде…

Често промяната не се вижда.Поне не и за повечето от нас. Но ние всички сме променени.Напълно.Завинаги.Но това е нормално.Това е биологичен закон.Промяната е константа.Как ще изживеем тази промяна?Това зависи само от нас.Може да я приемем като смърт,край...Или като втори шанс.Тя може да се разглежда като внезапен прилив на адреналин или като,че ли във всеки един момент може да се преродим.

Разделих се с една отиваща си година, или дори повече с едно отминало десетилетие, с поредица от отминали събития, може би и с хора, с които пътищата ни повече няма да се преплетат…

Разделям се и с неща и личности, с които може и да ни е било хубаво -- някога -- но за да продължим напред, просто трябва да им кажем едно последно “Сбогом!”.

Сбогуването може да бъде различно -- като хората. Не е задължително да е драматично, натоварено с отрицателни емоции или пък незабравимо. Аз лично, предпочитам да си тръгна с тихи стъпки, на пръсти, докато всички още спят и не са усетили липсата ми…

Понякога сбогуването може и да не е окончателно. Никой не знае с какво -- или с кого -- ще ни сблъска отново Съдбата.

Но ако се колебаем -- дали да си тръгнем или да останем -- това е най-глупавият избор. Защото ще тъпчем на едно място. А част от нас ще иска да е другаде… (И само ще удължим агонията).

Затова -- да си тръгнем е най-трудното, но и най-правилно решение.

Не е нужно да изгаряме мостовете след себе си. Не е задължително и да скрием капките кръв, които ще останат след сърцето ни поне в първите няколко километра от новия път…

Единственото условие е да не си тръгваме с наведена глава. Няма смисъл…

Защото няма грешки и поражения. Има само уроци.

И много за учене…

С това писмо искам да благодаря на всички Ви, за активността на моят facebook профил през всички тези години, специално заради тези моменти няма да изтрия профила си, но считано от тази вечер за неопределено време преустановявам своята активност.

Благодаря!!!

И Доскоро.