Нощта - II
II.
Десетилетия вече изминаха от онези нощи. Кипарисите отдавна ги няма, и само орехът пази споменът от онези времена. Годините ме отведоха по различни места, където нощта ме застигаше под различни небосводи, но за тях ще разкажа по –сетне. Тази вечер обаче ме върна в един спомен от средата на 90 години, когато за няколко дни, покрай работата на моя баща, се подслоних под покрива на Преображенския манастир.
Нощта над Преображенския манастир - черни древни зидове под южно небе, а някъде там сред хвърлените от луната сенки се очертаваше мекия профил на малката църква. Едно защитно убежище на душата. Снишена, тайнствена и даряваща силното усещане за сигурност.
На това място, нощната мистика за първи път за мен придоби свои реални очертания. Своя телесност. Тук когато небето започнеше да тъмнее, наставаше едно неповторимо състояние на безтегловност – между бдение и сън, между тишина и редуваща се молитва. Приседнал под лозницата, покриваща скалата, останала от едно от първите срутвания на скалния откос, наблюдавах как тъмните раса на монасите се отправяха през двора към малката църквичка за вечернята. За тях, ако мога да перифразирам монахът Митрофан от Хилендарския манастир, нощта бе времето когато човекът, оставил делните си грижи, се издига, а Господ слиза при него. Това е времето когато става тяхната среша и се осъществява тази тайна. Да бъдеш буден и да се молиш, та да не пропуснеш идването на Господа – това е което монасите придобиват от молитвата си.
Коментари