Нощта

I.

Който не е живял поне за малко нощем на село, трудно би могъл да добие представа за красотата на заобикалящия го свят и неговите тайнства. В моето детство, нощта не бе само безкрайно пространство, спускащо се отвисоко. През лятото нощите над Горник бяха освен другото и цял космос, една вселена от звуци, един вълшебен оркестър,чиято музика отекваше навсякъде с безбрежен звън. В тази вселенска рапсодия спокойствието на отдалечеността и уединението засилваше още повече атмосферата на мистичност. Именно от гледна точка на мистерията, която е абсолютно необходима за всяко формиране на личността, детството ми бе може би най-литературният период от досегашния

ми живот.

Нощта бе във владението на един не по- малко мистичен персонаж- моята прабаба. С годините се бе научила и усещаше безупречно, че през нощта семейните събирания придобиваха трудно обяснима непреходност. И тогава тя оставяше изостаналата от деня къщна работа, вадеше стария дюшек и одеялата, и голямата тераса се превръщаше в импровизирана спалня, където между мен и небето стоеше единствено короната на ореха и двата кипариса ( днес тях ги няма, но ореха все още пази сянка). А небето бе постоянно сияние от безкрайния фойерверк на хилядите звезди, които се разпукваха и изчезваха над главите. Звезди просъществували милиони години, за да ни зарадват и очароват за миг.