Вчера

И така след доста дълго мълчание в блога реших, да публикувам нещо, което дълго време се беше загнездило в мен, а именно преводът на една от моите любими песни на Шарл Азнавур. - Hier encore

Вчера все още

Вчера, все още бях на 20 години и милвах времето, радвах се на живота и любовта,

живеех нощем, без да си давам сметка за дните, които изтичаха.

Правех толкова планове, които останаха само на думи и имах толкова надежди, които отлетяха.

Изгубих ги защото вървях с очи търсещи небето, но със сърце върху земята.

Вчера, все още бях на 20 години и пилеех времето си, мислейки, че съм го подчинил,

и за да го задържа, дори се надбягвах с него,

но не правех нищо друго освен да бързам и това ме задъха.

Незачитах миналото, свързвайки се с бъдещето,

спорейки предрешавах за себе си всеки разговор,

изказвах мнението си и смятах за правилно да критикувам всичко безцеремонно.

Вчера все още бях двадесетгодишен, но губих времето си вършейки лудории, които

не ми дадоха нищо истинско само няколко бръчки на челото и страх от скуката,

защото моите любови умряха преди да ги е имало;

приятелите ми си тръгнаха и няма да се върнат

и е факт, че по моя вина около мен е пусто.

Опропастих живота си в младите си години.

Вчера все още бях на 20 години,

между прекрасното и лошото, изхвърлих прекрасното и замразих усмивките и сълзите си.

Къде са в момента ?

Къде са сега....

Моите 20 години.