… и човекът бе създаден от мрамор и бронз

Вървя по bld. des Invalides. Сутринта е още хладна и само няколко ранобудни ентусиасти отиват да тичат към близкото Марсово поле. От лявата ми страна се редят каменните постройки на „Инвалидите”, а над тях проблясва позлатения купол на църквата, приютила във себе си тленните останки на император Наполеон. Отдясно висок каменен зид ме отвежда към ъгъла на улица Варен(Varenne). Именно там някогашният дворец Бирон е станал последен пристан и заслона за таланта и гения на Огюст Роден(August Rodin, 1840- 1917). Стотиците скулптури разположени в градините и залите на музея свидетелстват за терзанията, страстите и копнежите на времето си. Темите варират от сътворението на човека ( „Ръката на бога”, „Ева”), през любовта(„ Целувката”, „Психея и Амур”), до болката и страданието („ Христос и Магдалена”, „Смъртта”, „Смъртта на Адонис”) . Но като тънка нишка, която свързва всичките произведения, е виждането или по скоро усещането за трагичната участ на човека, структурирано в най- чист вид в монументалната композиция „ Вратите на Ада”. Названието е инспирирана без съмнение от Дантевите стихове на „ Божествена комедия”( апропо Данте е обект на вдъхновение и за друго от известните произведения на Роден, а именно „Мислителят”), но самата творба е отглас на силни вътрешни пориви на самият Роден. И именно силата на тяхното изразяване, енергията и дълбочината им ни кара да оставаме безмълвни и да вярваме, че всъщност човекът е създаден от мрамор и бронз.